Паун Цонев Направо неправдоподобен факт е, че държавната администрация на САЩ

Паун Цонев

Направо неистински факт е, че държавната администрация на Съединени американски щати е 2,3 милиона при популации от 340 милиона, а в България за предходната година служителите са 151 000 на 6,5 милиона население!? Абсурдно е най-силната стопанска система в света да има 4 пъти по малко служители на глава от популацията спрямо най-слабата стопанска система в Европейския съюз. Но е статистически факт. В Америка в държавната администрация работи 0,7 на 100 от популацията на страната, в България е 2,8 на 100. Ето за какво Америка е богата, а България е бедна? Разбира се, това е единствено една от аргументите.

Как да забогатеем като върху гърба на изнемогващия частник са се качили 151 000 служители, огромна част от които имат по-големи заплати от работещите в частния бранш? Те не създават нищо, само че са гласоподаватели, електорат. Невъзможно е да се изброят партийните хранилки, раздутите щатове, непотребните организации и синекурни служби и неизброимите паразитни структури, които безусловно задушават стопанската система. 

Положението е напряко трагикомично. Кметовете на всяко село с над 50-100 души имат пиар. Пари за разораните улици няма, само че за пиар има. Но като пееш и пишеш Пенке, ле, кой ли ми те слуша… Чиновниците на държавна работа се развъждат като хлебарки и от тях избавление няма.    

Една от най-емблематичните паразитни държавни структури у нас е Централната изборна комисия. Ако се направи анкета измежду 1000 души с въпрос какво тъкмо работи Централната изборна комисия през времето когато няма избори, 999 от тях сигурно няма да знаят. Един може и да знае – 50:50. ЦИК, която от 2011 год. бе учредена като непрекъснато действащ  орган е еманация на раздутата, неефективна и непотребна държавна администрация в България.

 Неотдавна Институтът за развиване на обществената среда /ИРПС/ прави изследване-анализ върху активността на Централната изборна комисия. Този разбор е съвсем апокрифен. Държавните органи, политиците и 95% от медиите го отминават с безмълвие. И явно има за какво. Защото обстоятелствата са потресаващи. Ама, в действителност. От разбора, който се базира извънредно на факти  и документи, се вижда ясно, че ЦИК на процедура е не непрекъснато настоящ орган, както е вписан в промените на  Избирателния закон през 2011 година ЦИК е непрекъснато бездействащ орган.

Според настоящия избирателен кодекс ЦИК се състои от 15 члена с 5 годишен мандат. Месечната заплата на Председателя е равна на тази на министър. За заместниците законодателят е планувал 90 на 100, а за елементарните членове е 85 на 100 от тази на Председателя. Изследването на ИРПС демонстрира, че за 2023 год. непрекъснато бездействащите членове на ЦИК са получили трудови приходи за близо 2 400 000 лева за цялата година. Средно по към 13 000 лева плюс пари за представителни, командировки и прочие Това просто не е истина!, биха възкликнали младите лекарки, които бяха нахокани от Тошко, че желаят 2000 лева заплати. Истина е, истина е!  

Сега да забележим какво дават отсреща членовете на ЦИК, получаващи с добавките хонорари съвсем колкото президента? И тук почват изненадите. За предходната 2024 година ЦИК е провела 168 съвещания. 80 на 100 от тези съвещания са за така наречен протоколни решения, свързани с някакви дребни бюрократични действия, които умерено могат да бъдат решени от администрацията на комисията. И за това няма потребност да заседават членовете на ЦИК. Ето съответен образец: богопомазаните изборни специалисти и членове на Комисията на 10 декември м.г. са отделили от скъпоценното си време си, с цел да вземат решение дали да се бракуват или да се ремонтират офис мебели!? Боже, благи! Невероятен по значимостта си проблем, който изисква персонално великите изборни специалисти и членове на ЦИК да се произнесат?! За естествения човек е видно, че тук няма потребност от никакви съвещания. Достатъчно е домакинът или някой от административния отдел на комисията да извика един мебелиер или някой експерт по ремонт на мебели и до свършат за 10 мин. работата. 

Да само че нали би трябвало да се регистрира численост съвещания и да се оправдаят 13-те хилядарки. Нахалство без граници! Следващият път младите лекари и лекарки да дойдат да стачкуват пред ЦИК. Ето къде отиват парите, които страната и Тошко не желаят да им дадат! С такива паразитни държавни органи България се е трансформирала в самоизяждаща се страна. То не, че и при Т. Живков не беше нещо сходно, и не се вихреха същите нелепости, до момента в който най-после страната банкрутира. Но някои хора тогава въпреки всичко си заплатиха за това. Сега чиновническата вакханалия е поголовна. 

 В избрани интервали чиновническата безочливост стига галактически размери. Изследването на / ИРПС/ открива, че някои от съвещанията на ЦИК са траяли единствено по няколко минути. Вероятно с цел да бъде решен въпросът със сапуна в тоалетните или с неработещата кафе машина. Рекордът държи съвещанието на 23 септември 2024 год., траяло едвам 6 мин., които обаче са стигнали да бъде свален имунитета на Мюмюн Искандер.

Изчисленията демонстрират, че междинната дълготрайност на едно съвещание е 2 часа и 12 минути. Е, тук напряко са се преработили. Трябва да се означи и обстоятелството, че членовете на ЦИК толкоз са заети, че е рядко всички да вземат участие в съвещанието. Някои обичат и да си доспиват, тъй като от протоколите се вижда че при започване на утринното съвещание идват много по-малко от непрекъснато бездействащите членове и към обяд към този момент наличието става по компактно. От всичките 168 съвещания единствено на четири!? всички членове на ЦИК са дали своят вот в първото съвещание. 

От протоколите на непрекъснато бездействащия орган специалистите на ИРПС виждат, че общият брой на отсъстващите през целия ден, т.е. не ходещите на рабата са 292. Тук рекордьор е Цв. Томов с 52 отсъствия. Ако някой си мисли, че отсъствията се отразяват на галактическите надници на непрекъснато бездействащите членове, доста се лъже. Прибират си хилядарките и никак не им пука. Ако са в завода, незабавно ти режат парите при неявяване. Но нашите герои не стават за завода. Те там ще умрат от апетит. Те могат да виреят единствено в паразитната ЦИК. 

На всичко от горната страна някои от тях към този момент не знаят и кого съставляват. В ЦИК в този момент има представители на партии, които от дълго време не са в Народното събрание. Например на „ Изправи се! Мутри вън “. Нито се изправиха, нито изгониха мутрите, единствено вкараха член на ЦИК да блажи 5 години с по 13 хиляди на гърба на данъкоплатеца. Голяма част от членовете пък са свързани с Движение за права и свободи на Доган, което също танцува последния си мандат в Народно събрание. 

Любопитен въпрос е дали и централните изборни комисии на белите европейски страни от еврозоната, където към този момент ще се киприм и ние заседават по 6 минути, а специалистите им бракуват остарели мебели? И какъв брой от страните в еврозоната имат непрекъснато настоящи централни изборни комисии, работещи целогодишно? Независимо има или, или няма избори.

Друг дълбокосмислен факт е, че половината щатни бройки на администрацията на ЦИК стоят незапълнени. Това може и да е преднамерено, тъй като в случай че административните проблеми бъдат решавани от работеща администрация, непрекъснато бездействащите членове на ЦИК ще останат явно без работа. Което може да направи на някой усещане. Някой който да удари по масата и да каже: Стига сте разхищавали парите на данъкоплатците! Разпуснете този непрекъснато бездействащ орган! И върнете остарелият модел, когато ЦИК се събираше единствено по време на избори и те прекосяваха в пъти по-спокойно, проведено и почтено. Да забележим дали ще се откри подобен смелчага.

А нека, но надали…